- отлъчване
- същ. - разделяне, отделяне, разрив
Български синонимен речник. 2013.
отлъчване
Look at other dictionaries:
анатема — отлъчване от общината на вярващите и предаване на Божи съд; този, който е подложен на такова отлъчване … Църковнославянски речник
анатема — същ. отлъчване, отстранение същ. проклинание, проклятие, позор, хула … Български синонимен речник
еманация — същ. отделяне, отлъчване, излъчване същ. излъчено вещество, миризма, миризми, изпарения … Български синонимен речник
остракизъм — същ. изгнание, прокуда, заточение същ. изгонване, отстранение, отлъчване, изпъждане … Български синонимен речник
отделяне — същ. издаване, изпускане, изхвърляне, излъчване, секрет същ. изолация, изолиране, уединяване същ. обособяване, сортиране същ. откъсване, откъснатост, обособеност същ. разделяне същ. разединение, разрив … Български синонимен речник
отлъчка — същ. отсъствие, отлъчване, бягство, дезертиране, манкиране, странене … Български синонимен речник
разделяне — същ. делене, разпределение, разпределяне същ. деление, разчленение, подялба същ. отделяне, изолиране, изолация същ. откъсване, разединение, разрив същ. отлъчване същ. раздаване … Български синонимен речник
разрив — същ. спукване, скъсване, прекъсване, прекратяване, разделяне същ. скъсване на отношенията, скарване, раздор, свада, кавга, раздяла, конфликт същ. недоразумение, спор, отчуждаване същ. отделяне, откъсване, разединение същ. отлъчване същ … Български синонимен речник
